Петър Анастасов АпокалипсисИ тая нощ в утробата на мракане пеят славеи,а

Петър Анастасов 
Апокалипсис
И тая нощ в утробата на мрака
не пеят славеи,
а грачат гарвани.
И неродените пищят, тъй като някой
с България се гаври.> Дали е господ?
Или следващият избавител?
Или самите ние?
Не знам.
Но желая да попитам:
къде ми е родината?
Къде е мама?
Къде е Марково,
само че не с оградите
и замъците непристъпни?> От страшното подкорие на мозъка
ненавист пъпли.
Исус яростен размахва бича.
Иконите се разсъбличат.
Забравила за Йово балканджи
върти кючеци хубавата Яна.
Юнакът на поляната лежи.> И травестити в бяла одеждa...> ------------> Бойко Ламбовски 
Батерийки по вертикала

Бойко Ламбовски, лауреат през 2021 година
Не разграничава мравката дали 
пълзи по дънер на горски великан,
по торс на паметник от бронз, или
по непоколебим стълб на байрак, стена, комин...
Не знае, само че пълзи нагоре тя.
Могъща мощ като че ли й шепти.
Такава мощ пролетта с цветя
накичва и планетите върти.
Сърцата ни са също заредени
от тази мощ - за известно време.
Батерийки сме сиротни, това е.
Не знаем по какво пълзим, смутени.
Не знаем кой от горната страна ще ни вземе.
Но силата сигурно го знае.> ----------> Васил Сотиров
Нелирична ретроспекция
Васил Сотиров, лауреат през 2022 година
От " не сме народ, а мърша "
до " Острова на блажените "
все нещо е мъгливо незавършено,
а тромби музицират във вените...
И е кървава всяка тягостна ария
(слава Богу, че най-малко не е сълзлива!) -
пространствата са скептично тесни
и прокуденото
време си отива.
Времето демонстративно ни обръща тил.
Е, по какъв начин да сложим въпроса без заобикалки?
В прохладната сянка на Славейковия дъб
като монети сме дребни...
Но дали сме потребни?
Каква ти ария - тежка, кървава дан.
И се питаш безсмислено:
" Защо си, плачльо,
на тази " земя като една човешка длан ",
протегната да проси в евро... "
Но сърбинът Милован Витозович ми кима
да ми подсети, че и
в земята на Ботев и Левски
премного " идиоти си имаме -
липсва ни Достоевски! "
Пълен мрак след токов удар.
А някой споделя: " Нищо персонално! "
Е, по какъв начин да се надяваш на знамение,
о, неразумний юроде,
и на нещо лирично?!> ------------> Виктор Самуилов
Виктор Самуилов, лауреат през 2023 година
***> Благодаря ти Естество ли
Бог ли
или каквото там Си
за дивата случайност
да се озовем в едно и също време
на едно и също място
И да не се познаем> ***> А всяка поредна драма
ни поучава на път
че не злото
спи под камък
Човечества
под камънаците спят> ***> И Ти до момента в който светиш
еднообразно за всички
изгряваш за едни
залязваш за други>